След месец се навършват 15 години от най-голямата трагедия в новата

След месец се навършват 15 години  от най-голямата покруса в новата морска история на България - потъването на кораба " Ванеса ". На 3 януари 2008 година 9 българи и един украинец губят живота си при опит да преминат Керченския пролив в Азовско море, припомня 
Единственият оживял е вторият монтьор на кораба - Николай Димитров . След дълго безмълвие, през днешния ден е подготвен да приказва. И да опише своята история - пропита с болежка и човечност. История за гибел и за религия. И за чудото да останеш жив - все пак.
" Винаги съм си задавал въпроса - за какво тъкмо аз ? И какво тъкмо желае Господ да направя, с цел да му се отблагодаря ".

С тези думи стартира диалогът ни с моряка. Той  избира морето преди 40 години.  Плавал е на повече от 30 кораба и е стигал до 5 континента. На 2 януари 2008 година, като част от екипажа на " Ванеса " потегля от Бердянск към Бургас.

" Нашата концепция беше да преминем Азовско море , да минем Керченския канал и в Черно море да хвърлим котва, с цел да изчакаме по-благоприятно време, защото корабът нямаше ледови клас, а морето стартира да замръзва. Даже сутринта беше заледен заливът и се наложи да излезем с ескорт с ледоразбивач ", споделя Николай.

В конвоя са 5 кораба. Нашият е финален.  Движението е постепенно, а ситуацията - динамична.

" Температурата падна доста внезапно до минус 13 градуса . Вятърът се усили в допълнение и стана съвсем ураганен. Вълните  станаха доста високи и мощни.  Корабът стартира да се обледява ", спомня си Николай.
Скоро осъзнават, че няма да стигнат до Черно море. Капитанът издава заповед  всички да облекат защитни костюми  и да се приготвят за овакантяване на кораба. Николай взема със себе си  иконата на свети Никола - подарък от дядо му,  завещана на смъртния му одър. Някога светията оказал помощ на белогвардееца да се избави от революцията.

" Сложих я в джоба, до сърцето си.  В един миг капитанът се обади и подреди да взема машинния дневник и по най-бързия метод да се качвам на мостика. Когато се качих, видях, че сме единствено четиримата - старши помощникът, началник механикът, капитанът и аз ".

Казва, че никога  няма да не помни този миг . Подават сигнал за злополучие, приказват с бреговата защита, само че поради снежната стихия и ураганния вятър  не могат да им изпратят избавителен хеликоптер.  Междувременно вълна  отнася вратата на мостика и подвига моряците до тавана . Осветлението изгасва. А идната вълна ги завлича в морето.

" През нощта и на към 40 км от брега,  няма никаква светлина, потъвайки, не можеш да схванеш къде се намираш.  Ти си под водата, в нищото, в мрачевина и няма по какъв начин да реагираш. Не можеш да схванеш надолу ли се движиш, нагоре ли. В момента, в който изплувах, просто някакъв глас, който е невербален, ясно, доста ясно ми сподели: " Не се притеснявай ти си избавен. Просто би трябвало да изчакаш да светне слънцето ", споделя морякът.

И до през днешния ден не е ясно по какъв начин е оживял след  повече от 10 часа в ледените води.

" Сигурно ще се повторя за кой ли път, че това е   Божа работа.  Просто няма действителен късмет човек да оцелее. Нито съм Супермен, нито съм физически нещо необикновено - не! Истината е, че има Господ ", декларира Николай.
На брега схваща, че е единственият оживял. Властите откриват единствено две тела. Останалите изплуват два месеца по-късно. Често се пита за какво се е случило по този начин и не може да одобри, че са си отишли толкоз почтени мъже. Казва, че след случая е наскърбен поради сътрудниците си и техните близки. Споделя, че всяка година на 3 януари отива да им възпламени свещ - с цел да знаят, че не са забравени.

Въпреки нещастието   Николай продължава да работи в морето . 14 години изкарва на влекач като този, който му избавя живота. Днес работи на избавителен катер и оказва помощ на хора, изпаднали в неволя. На финала го запитвам къде е иконата на свети Николай. Усмихва се и я демонстрира. Светецът, който е постоянно до него.

" Бих желал хората да бъдат малко по-добри.   Да бъдат повече хора , да бъдат по-обикновени и да знаят, че човек нищо не отнася със себе си! "